Създайте своя електронен МАГАЗИН и продавайте ОНЛАЙН - само за 54.99 лв./месец!

Иван Попов | До Брюксел и назад
Иван Попов - уеб разработка, социални мрежи, реклама, журналистика, копирайтинг, блог!
уеб дизайн софия, направа на сайт, уеб дизайн бургас, уеб дизайн стара загора, уеб дизайн добрич, интернет реклама, уеб дизайн пловдив, интернет сайт, безплатен сайт, сайт цена, създаване на сайт, интериорен дизайн, поддръжка на сайт, web сайт, уеб дизайн, web дизайнер, уеб дизайнер, онлайн магазини, уеб дизайн услуги, web dizain, web страница, фирми за уеб дизайн, фирма за уеб дизайн, курс уеб дизайн, seo услуги, курсове по уеб дизайн, реклама в интернет, изготвяне на сайт, уеб страница, реклама на сайт, създаване на сайт безплатно, уеб дизайн русе, уеб сайтове, оптимизиране на сайт, уеб дизайн заплати, online магазини, изграждане на сайт, курс по уеб дизайн, реклама и дизайн, уебдизайн, програма за уеб дизайн, уроци по уеб дизайн, onlain magazin, web сайтове, интернет страница, уебсайт, цена на сайт, какво е уеб дизайн, онлайн реклама, уеб дизайн университет, безплатни сайтове, цена за сайт, популяризиране на сайт, дизайн на сайтове, сайтове за продажба, търся уеб дизайнер, направа на сайтове, готови сайтове, как се прави интернет страница, как да направя сайт, разработка на сайт, интернет сайтове, фирмен сайт, редизайн на сайт, интернет страници, уеб магазин, как се създава сайт, евтини сайтове, програма за създаване на сайт, създаване на безплатен сайт, безплатна реклама на сайт, сайт цени, създаване на уеб страница, евтин сайт, фирмено лого, искам сайт, създаване на онлайн магазин, създаване на сайтове, направа на онлайн магазин, създаване на web сайт, сайтове за реклама, оптимизиране на сайтове, уеб страници, seo оптимизиране, ueb dizain, продажба на сайтове, izrabotka na saitove, уеб студио, безплатна реклама в интернет, създаване на интернет страница, динамичен сайт, дизайн на магазини, готов онлайн магазин, студио за дизайн, уеб услуги, seo оптимизацията, създай сайт, дизайн на магазин, търсещи машини, колко струва сайт, сайт за реклама, курсове по дизайн, курс по дизайн, сайт за реклами, собствен сайт, създаване на интернет сайт, рекламиране на сайт, създаване на електронен магазин, графични дизайнери, реклама в сайт, създаване на online магазин, реклами в интернет, рекламен сайт, Уеб разработка, социални мрежи, реклама, журналистика, копирайтинг, уеб дизайн, иван попов, политика, SEO оптимизация, СЕО, изработка на сайт, изработка на сайт цени, изработка на сайт цена, изработка сайт, изработка на интернет сайт, изработка на сайт софия, изработка на сайт бургас, договор за изработка на сайт, изработка на сайт варна, изработка на мобилен сайт, изработване на сайтове, изработване на сайт, изработване на уеб сайт, изработване на лого, изработване на уеб сайтове, изработване на електронен магазин, изработване на, уеб сайт, безплатен уеб сайт, уеб сайт цени, създаване на уеб сайт, поддръжка на уеб сайт, изграждане на уеб сайт
1666
post-template-default,single,single-post,postid-1666,single-format-standard,ajax_updown,page_not_loaded,smooth_scroll,

Blog

Posted by Ivan Popov in За мен, Пътувания, Събития

До Брюксел и назад


Премина едно невероятно изживяване. Преди да започна разказа си, изказвам безбройните си благодарностти на хората, заради които се осъществи цялото пътуване – г-н Емил Стоянов и екипа му. Благодарностти на г-жа Мария Билга, която бе съвършено любезна и загрижена цялото посещение да бъде незабравимо. Благодарности на хората с които бях и без които нищо нямаше да е същото… – Александра Цветкова, Христина Богалинова, Захари Мерджанов, Ваня Туджарова, Гергана Стаменова, Теодора Владимирова, Росица Сотирова, Ани Герова, г-жа Ася Гунчева и г-жа Мариела Стоилова !

Ранното утро на 16 ноември… В 03:00 часа се събрахме 8 ученици от Езикова Гимназия, двама учители и един прекрасен млад човек. Усмивките определено бяха заредени, но батерийте леко изтощени от ранния час. В крайна сметка тръгнахме от Пазарджик за София. Пътят бе лек, приятен и бърз.

Стигнахме и до летището. За по-голямата част от нас дори самия факт, че ще се возим със самолет бе вълнение. Не мина и без проблеми около чекин-а (така и не разбрах защо просто не използваме така хубавата българска дума проверка). Невниманието на нотариусите беше пратило момиче от групата ни в друга дата… Все пак всичко е добре, когато приключва добре. Престъпихме към качването в самолета. Преди това бе нужно да поставя в специално контейнерче ръчния ми багаж, колана ми, портфейлът, личната ми карта, часовника и общо взето всичко което беше по мен. След като установиха, че сред нас нямаше терористи, се качихме в рейс, отвел ни до самолета.

Още с влизането видях широката усмивка на стюарда, който ми пожела лек полет. Местата бяха неуточнени, а самолетът пълен. Настанихме се кой където намери. Все пак успяхме да се групираме минимум по двама. Имах възможността да пътувам до не-по-малко развълнуваната от мен Теди… Чувството да се издигнеш във въздуха бе несравнимо и широката усмивка на лицето ми направо се бе изродила. След известно време обаче, смайването от гледката в небето се бе притъпила от факта, че всъщност в тъмното не виждаш нищо. Очите леко се затвориха и потънах в дрямка. Полетът не бе дълъг, сънят също. След 2 часа и половина, точно в 7:55 местно време (Брюксел е час назад спрямо България) кацнахме на летище Charleroi.

Приятна изненада бе човекът който ни чакаше на летището. Типичното листче бе в ръката му, на което седеше текста Stoyanov. Установихме, че групата ни се състои от 23 човека. Останалата част бяха студенти от Техническия Университет и членове на Дипломатическия институт. Качихме се в автобус и потеглихме към Брюксел. По пътя ми направиха впечатление красивите и поддържани коли. След некратък път стигнахме до Брюксел. Спряхме за пет минутки на ж.п. гарата (една от многото). Гладът се бе обадил и имах време за някаква кратка закуска. Отидох до закусвалнята в гарата и в опита си да кажа името на кроасана, който си бях харесал, установих че всяко нещо е кръстено Panos. За щастие имаше оферта за Breakfast меню, което поръчах. Захари, обаче, бе разочарован от пицата си с шунка и ябълки.С нас в автобуса се качи и екскурзовод. Обиколката около Брюксел бе приятна, като всяка сграда бе обяснена от новия ни член на екипа. Опитахме се да правим снимки в движение, като опитът от части бе успешен.


Минахме през страхотни забележителностти, от които определено останах без думи. Естествено пътят ни отведе до известния Гран-Плас. Затворен от произведения на изкуството от четирите ни страни, се почувствах наистина незначителен. Брюкселската кула се издигаше нагоре в погледа ми, където почти не виждах. 96-метровото и величие ме смачкваше. Бях върнат на земята от разказа за съдбата на архитекта и. Когато той видял, че я е направил несъразмерна се хвърлил от върха и.


Завихме в уличка, където станах свидетел на златно произведение. Хора от цял свят го галеха и си пожелаваха желания. Според легендата, ако погалиш момичето, желанието се сбъдва.


По-надолу се намираше тъй симпатичната статуя на Манекен Пис. Седейки там и показвайки достойнство по цял ден, мечтаех за неговата професия.

* * *

Около 13 часа бяхме настанени в хотела. Хотелът беше повече от прекрасен, стаите бяха огромни, имайки в предвид че бяха предназначени само за двама души, леглата повече от удобни, а баните – луксозни. След освежаване, излязохме на разходка из града. Най-близо до хотелът се намираше молът. Женската част веднага бе привлечена от различните стоки. Мъжката работа, да намери храната, бе определено по-трудна. Толкова богат избор, а само един стомах. Въпреки тъгата по липсата на повече органи, с удоволствие хапнах тъй-неизвестната за мен арабска храна, включваща продукти, които не бях виждал. Разходката продължи по уличката на Манекен Пис, където бях избрал сувенири. Накупих си белгийски шоколад в изобилие и фигурка на моя кумир Манекен Пис.

* * *

Върнахме се обратно в хотела. След процедурите по вземане на душ и обличане, всички се чакахме пред хотела, за да отидем на срещата с нашия домакин – г-н Емил Стоянов. Взехме метрото. Казаха ми да сляза на 4-тата спирка. Третата обаче, ми направи повече впечатление. Името и беше в стил Манекен Пис – спирка Madoe. Домакинът ни посрещна и ни покани в ресторант London. Групата от Езиковата бяхме настанени на приятна масичка. Вечерята включваше възможността за първия ни контакт с известната белгийска бира. Всички постоянно говореха за черешовата бира. След като я опитахме, също се присъединихме към говорещите. Всичко беше прекрасно. Прибрахме се в хотела. Прекарахме приятни часове на смях, събирайки се в стая 308. Всички, обаче страдахме от липсата на сън и не по-късно от 23:30 бяхме в леглата.

* * *

Сутрешната аларма звънна. Часът беше около 8. Взех душ и се облякох за големия ден – посещението в Парламента. Слязохме за закуска. Шведската маса ми даде шанса да заситя глада си, който нямаше край. След кроасан, кравайче, яйце, банан, маслини, шунка, кашкавал, сок и кафе всичко беше добре. Отново взехме метрото и отново пътувахме до четвъртата спирка. Естествено и отново минахме през третата Madoe. Стигнахме и до Парламента. Пред величествената по размерите си сграда направихме снимки.
Още на входа бяхме посрещнати от чудесния екип на г-н Стоянов. Цялата група бяхме проверени дали не сме терористи. След като успешно се прикрихме 😀 , бяхме пуснати. На всеки бе дадена магнитна карта за достъп с неговото име. Надявахме се да ни бъдат оставени за спомен. Обиколката ни започна.
Отведоха ни в залата, където бяха депутатите във вихъра си. Обсъждаше се проблема за Лисабонския договор. Имах възможността да седна до доста внушителен евродепутат от Германия – Елмар Брук. Сложих слушалките за директен превод и избрах номер 21 – български.


След престоя в залата, отидохме в кафенето на Парламента. Единственото място в цялата сграда, където можеше да се пуши. Там изпихме по кафе и отпочинахме. След известно време дойде време за обяд. Заведоха ни в стола за посетителите на Европейския парламент. Храната беше страхотна и както се казва – европейска. Следваше присъствие на заседанието по тема Изстраданата европейска мечта на България. Бях впечатлен от разказите на старчетата, изживяли живота си по затворите на крачка от смъртта. Политици от цяла Европа слушаха българите и не вярваха на думите си. Излъчен бе част от филма Катарзис разказващ за съдбата на друга част от тях. След множество емоции и мнения, заседанието приключи. Веднаха се запътихме към зала PHS 5B37, където ни предстоеше лекция с официалното презентиране на Европейския парламент. Любезният господин ни обясни удивително просто и разбираемо всичко относно ЕП. Впечатлен бях и от вратата която се отваряше и затваряше сама, заради хора с ограничена мобилност. Все пак имах съмнения, че наоколо седи някой джедай и я контролира…
След изчерпателната презентация, бяхме заведени в основната зала на парламента. Тя беше празна и имахме възможността да я разгледаме от близо. Дори да се настаним в местата запазени за Жерзи Бузек и екипа му.


Дойде време и за срещата с домакина ни г-н Стоянов. Той ни посрещна в уютна зала и отговори любезно на всичките му зададени въпроси. Атмосферата бе приятна, разказвайки ни за личните си спомени от ученическите години и престоят му в Езиковата Гимназия. Дойде и г-н Андрей Ковачев, който ме впечатли с начина си на изказ и неслизащата усмивка от лицето му. Срещата продължи малко повече от час, като всички бяхме в добро настроение.


Денят в Парламента ни приключи. На излизане приключиха и мечтите ни да запазим магнитните си карти. Взехме метрото и обратно към хотела.

* * *

Освежихме се и излязохме на разходка. Решихме да отидем да хапнем. Естествено се насочихме към McDonald’s. Хапнахме извънредно много, но пък беше вкусно и евтино.

* * *

След хапването се разделихме. Останах в компанията на хората с които се сближих най-много – Алекс, Захари и Христина. След кратка разходка чухме музиката на страхотна и уютна бирария. Решихме да влезем там. Беше спокойно, топло с прекрасен интериеор. Барманът беше възпитан, но не до крайност. Земен човек, който ни настани веднага и ни помогна с изборът на така прочутата белгийска бира.


Настроението беше прекрасно. За мен, това бе най-прекрасната емоция, заради близката приятелска атмосфера. След няколко прекарани часа, много смях, страхотна бира, и учене на бармана как е Orevouar на български, си тръгнахме.
Пътят обратно към хотела не бе никак дълъг. Улиците на нощен Брюксел са празни и спокойни. Доброто настроение се запази и в хотела, където не развалихме четиричленния състав и отново се нанесохме в стая 308. Безброй шеги ни съпътставаха, докато не видяхме, че часът е 2:30 а утрешното ставане щеше да се състои в 4:30. Решихме да отпочинем поне малко и всеки се запъти към леглото си.

* * *

Станахме и се приготвихме за завръщане в България. Отпътувахме от хотела към летището със автобус. На летището отново имахме проблем с проверката, за щастие отново разрешим. Закупих си футболно списание на холандски език. Причината да го купя бе специалната секция отделена за Левски София и Гара Дембеле.
Самолетът ни чакаше. Отново намерихме места на групички. На връщане имах удоволствие да седя с Алекс. Отново започнахме с разговор, но както и на отиване, завършихме със сън. Полетът бе чудесен (сънят също) и кацнахме в София.

Дадохме своите благодарностти към г-жа Мария Билга. Тя ни отвърна с чудесни коментари и мнения за всички нас.

Пътят обратно към Пазарджик бе носталгичен. Някак си правех разликата вътре в себе си между Западна и Източна Европа.

* * *

Преживяването бе невероятно. Всичко което написах има голямата вероятност да е пълна безмислица… Вълнението очертава загубата ми на речник… Емоцийте изпитани там са неповторими. Пожелавам на всеки подобен шанс!

Подобни публикации:

Post A Comment

*