Създайте своя електронен МАГАЗИН и продавайте ОНЛАЙН - само за 54.99 лв./месец!

Иван Попов | Ръб
Иван Попов - уеб разработка, социални мрежи, реклама, журналистика, копирайтинг, блог!
уеб дизайн софия, направа на сайт, уеб дизайн бургас, уеб дизайн стара загора, уеб дизайн добрич, интернет реклама, уеб дизайн пловдив, интернет сайт, безплатен сайт, сайт цена, създаване на сайт, интериорен дизайн, поддръжка на сайт, web сайт, уеб дизайн, web дизайнер, уеб дизайнер, онлайн магазини, уеб дизайн услуги, web dizain, web страница, фирми за уеб дизайн, фирма за уеб дизайн, курс уеб дизайн, seo услуги, курсове по уеб дизайн, реклама в интернет, изготвяне на сайт, уеб страница, реклама на сайт, създаване на сайт безплатно, уеб дизайн русе, уеб сайтове, оптимизиране на сайт, уеб дизайн заплати, online магазини, изграждане на сайт, курс по уеб дизайн, реклама и дизайн, уебдизайн, програма за уеб дизайн, уроци по уеб дизайн, onlain magazin, web сайтове, интернет страница, уебсайт, цена на сайт, какво е уеб дизайн, онлайн реклама, уеб дизайн университет, безплатни сайтове, цена за сайт, популяризиране на сайт, дизайн на сайтове, сайтове за продажба, търся уеб дизайнер, направа на сайтове, готови сайтове, как се прави интернет страница, как да направя сайт, разработка на сайт, интернет сайтове, фирмен сайт, редизайн на сайт, интернет страници, уеб магазин, как се създава сайт, евтини сайтове, програма за създаване на сайт, създаване на безплатен сайт, безплатна реклама на сайт, сайт цени, създаване на уеб страница, евтин сайт, фирмено лого, искам сайт, създаване на онлайн магазин, създаване на сайтове, направа на онлайн магазин, създаване на web сайт, сайтове за реклама, оптимизиране на сайтове, уеб страници, seo оптимизиране, ueb dizain, продажба на сайтове, izrabotka na saitove, уеб студио, безплатна реклама в интернет, създаване на интернет страница, динамичен сайт, дизайн на магазини, готов онлайн магазин, студио за дизайн, уеб услуги, seo оптимизацията, създай сайт, дизайн на магазин, търсещи машини, колко струва сайт, сайт за реклама, курсове по дизайн, курс по дизайн, сайт за реклами, собствен сайт, създаване на интернет сайт, рекламиране на сайт, създаване на електронен магазин, графични дизайнери, реклама в сайт, създаване на online магазин, реклами в интернет, рекламен сайт, Уеб разработка, социални мрежи, реклама, журналистика, копирайтинг, уеб дизайн, иван попов, политика, SEO оптимизация, СЕО, изработка на сайт, изработка на сайт цени, изработка на сайт цена, изработка сайт, изработка на интернет сайт, изработка на сайт софия, изработка на сайт бургас, договор за изработка на сайт, изработка на сайт варна, изработка на мобилен сайт, изработване на сайтове, изработване на сайт, изработване на уеб сайт, изработване на лого, изработване на уеб сайтове, изработване на електронен магазин, изработване на, уеб сайт, безплатен уеб сайт, уеб сайт цени, създаване на уеб сайт, поддръжка на уеб сайт, изграждане на уеб сайт
1613
post-template-default,single,single-post,postid-1613,single-format-standard,ajax_updown,page_not_loaded,smooth_scroll,

Blog

Posted by Ivan Popov in Стресни се

Ръб

* авторски труд, за препубликуване – четете правата за ползване

Дядо Добрин беше обикновен, даже по-беден от обичайното българин. Живееше скромно животеца си (че то един живот…), пийваше си по малко ракийка и все още вярваше в доброто. Така де… Онова добро… Дето ни трогва, като ни дожалее.

Пък и може ли Добрин да не е добричък човечец – благ, мил, свидно му ставаше за всичко и всекиго и все доброто виждаше. Възрастен беше дядото – беше на ръба на края на живота… И само доброто го държеше да не падне от ръба. Доброто, през което очите на дядо Добри виждаха всичко… ясно… или замъглено?

Обичаен ден. Седна си дядо Добрин в креслото, наля си малко реколта и пусна телевизора. Така прекарваше дните си. По телевизията даваха неприятен случай: мировянско семейство, закопчано от полицията, сякаш са натирени контрабандисти – маски, белезници, насилие… И то за пет кутии цигари без бандерол. На дядо Добри му ставаше хем свито, хем тъжно, хем мило. Жал му беше ту за семейството, ту за полицаите, които сега ще отнесат наказание. Добра душица беше дядото… И дали от ракийката, дали от годините, дядо Добрин видя, че до него се е настанил гостенин – облечен в черно, ехиден, ефирен, със синкаво студено лице и една такава дяволска усмивка…

– Какво пък те трогват тия бе, Добри? – попита студеният демон дядото. – Бездарници. Пак около ръба ходят. Навик им стана. Все не разбраха, пусти им хора, колко е тънка границата от малко до ръба до това, да паднеш от него… Те всички в моето царство ще дойдат. Ама и ти, Добрине, натам си тръгнал. … И ти как още не го виждаш? Много на добро ми гледаш, аз сега ще се погрижа за теб… Да си готов за моите селения…

Дядо Добрин позна гостенина си – това беше Смъртта. Беше дошъл да си го вземе в ада. Дядо Добри рече:
– Приятелю, добри сме си хората. Я ги виж нашите полицаичета – наредено им е това, това и правят. И те семейство хранят. Необходими са такива човечета! Да ни напомня, че още хора има. Около ръба вървели. Ама то ръб, та ръб! Нали не са паднали още. Мъка ми е да ми говориш такива неща. Недей повече, че болно ми става… – завърши дядото и отпи малко ракийчица.
– Стари глупако – отвърна студеният гостенин, – не схващаш какво ти говоря! Какво си ми тръгнал да ги защитаваш тия! Ти май въобще не виждаш, че ще паднат всеки момент от ръба. И то не тия твоите полицайчета. Ами тези дето им мътят главиците с работа…! Я пусни другия канал!

Дядо Добри преглътна отново малко гроздовица и превключи телевизора. По телевизията беше новият президент.
– Виж бе, приятелю! Какви сладки слова изрича, какви хубави речи, какви неща обещава! – редеше дядото.
– Сладки, ама захаросани бе, дядка! – иззъби се Смъртта. И подаде гостенинът на дядото едно листче, където беше дословно записал няколко президентски слова:

Да упражнявам надполитически контрол върху партиите
(от речта на 19.01.2012 г.)
–––––
В България да има модерна демокрация
(от речта на 19.01.2012 г.)
–––––
Да обединявам, а не да разделям
(от речта на 22.01.2012 г.)
–––––
Президентството да е център-нападател по националните приоритети
(изборно мото)

– Гледай сам! – започна хитро Смъртта. – Уверено си ходи по ръба, ама и как уверено ще падне! Уж президент, ама и него ще си прибера след време в моя харем от грешници. Каква ти демокрация, като говори за нападение. Ха-ха! Нападателят обединява ли? Или пък завзема? Какво ти обединение, каква ти демокрация? Нали пак контрол ще има… Контрол, контрол… Ха-ха! Монопол!

Бавно и сигурно Смъртта оплиташе в думите си добрите очи на дядо Добрин. Едничката вяра в доброто крепеше дядото да е още жив. А сега тази вяра беше на ръба. На топка стана стомахът на дядо Добри. Покварен ли беше светът – грешно ли го виждаше? Или пък Смъртта го прелъгваше да почерни вярата си?

И докато дядо Добрин все още имаше някаква надеждица в сърцето си, Смъртта безмилостно нанесе финалния си словесен удар.
– Я пусни сега другия канал. Да видиш как ще падне от ръба един герой! „А с него ще паднеш и ти самият!” – със сладост си помисли Смъртта и се усмихна двойствено.
С треперещи пръсти дядо Добрин превключи канала. И чу ужасен случка. Младо момиче било убито. Извършители – неясни, случай – неизяснен. С уплашен поглед гледаше дядото.
– Мислиш си, че това е страшното в историята, а? – започна пак хитро Смъртта. – Грешиш отново, стари глупако. Ами ако видиш как падна от ръба народният герой? После ти за добри хора ми говори…

И с ужас дядо Добри слушаше премиера на страната, която толкова обичаше, да реди гнусни анекдоти – приканваше близките на загиналото момиче да се извинят на полицията и с приповдигнато настроение ласкаеше кучето намерило трупа. Пък даже и пържолки му обещаваше.

Съкруши се дядо Добрин. Наистина това беше върхът на всичките мръсотии, които обсъждаше със Смъртта в последния час. Тъжно му стана на дядото… В мъка потъна. Едничка вяра имаше в доброто, сега съвсем друго му се показа – беше се загубила… отвъд ръба…

– Дядо Добри – пак започна да нарежда гостенинът, – трогателно и свидно ти е… Ама това е животът – един кратък път от това да ходиш около ръба до момента, в който не паднеш от него. И всеки губи нещо в него – едни губят идеалите, честта и добродетелите си… А ти ще загубиш вярата си!

Страх скова сърцето на дядото. Раздираха пред очите му вярата в доброто и красивото… Надигна ракийката до безкрай и се строполи на земята…

Дядо Добри бе мъртъв…

– Свърших си тук работата – каза Смъртта и си тръгна… Блогът на Иван Попов

Снимка: AlienBrain

Подобни публикации:

Post A Comment

*